История

История-1На 01 януари 1922 година в една стая на Гугутковия хан се открива първоначално смесено училище на гара Саранъ бей. То се открива за децата на железничарите, които всеки ден са принудени да изминават по 2 км до първоначалното училище в село Сараньово.

В новооткритото училище се обучават 14 момчета и 17 момичета в една слята паралелка от I до IV отделение. Техен учител е Христо…. от град Казанлък.
Грижата за издръжката на училището се възлага на управата на ЖП гарата, която се счита за училищно настоятелство.
Следващата учебна 1922/23 учебна година училището продължава своята дейност в Гугутковия хан с учителка Йорданка Петкова от град Пазарджик.
Първата местна учителка е Елена /Ламбрева /Йонова, която започва работа от учебната 1923/1924 година.
Притежава средно педагогическо образование и ръководи цялостната културна дейност в селището.
Била е главен учител през периода 1929 – 1933 година.

Първоначално учениците са били общо 57 на брой, като постепенно броят им се увеличава и през годините достига и до 94 през учебната 1935/36 година . За класни стаи се използват железничарски сгради.

През 1928 г. населението откупува горския пункт, южно от гарата и тази сграда се ползва от училището до учебната 1937/38 година.
Със средства на общината и населението е построена нова училищна сграда и Народно първоначално училище, гара Сараньово се премества в нея за учебната 1938/1939 година (част от днешната сграда на училището).

Учители в периода от 1929 година до 1945 година са били: Елена Йонова, Евгения Касабова, Цветана Грънчарова, Надежда Кралева, Христо Петков (главен учител през 1933 – 1936 година), Цачо Тотев (главен учител през 1936 – 1944 година), Здравко Попчев, Мария Йончева.
Избухването на Втората световна война затруднява работата на училището.
Обучението е прекъснато, тъй като в сградата му са настанени български и германски войски.
Учениците са разпуснати и водят учебните занятия по групи по домовете си.

В трудните следвоенни години училището продължава да бъде притегателен център за ученолюбивите деца.

История-2През 1949/50 учебна година училището от начално става пълно седмокласно реално училище с наименование Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев”.
Директор е Златка Драгостинова от Пловдив.
Първата учителка Елена Йонова е пенсионирана и на нейно място е назначен Петър Нейчев от Септември.

Учители са:
Надка Балджиева, Мария Цветкова, Георги Айналиев, Ангелина Ефремова, Райна Дойкина, Цветка Митева, Лука Йончев, Иванка Бончева.

През годините сградата отеснява за нарасналия брой ученици и от 1957 година започва изграждането на втория етаж на училищната сграда, който тържествено е открит за учебната 1959/1960 година.
А през 1970 година се открива първата пристройка на училището.

Директори от учебната 1950/1951 година са Лука Йончев, Петър Нейчев, Кирил Пашов, Борис Пляков, Атанас Икономов, Райна Кьосева, Георги Пенчев, Стойчо Стойчев , Иван Димитров и настоящият директор Янка Кметска от 2006 година.

От учебната 1973/1974 в училището се въвеждат новите учебни програми и се полагат основите на ЕСПУ.

Първият випуск се води от учителите Елена Ангелова и Заприн Искрев.
Началният етап е обявен за базов и първите базови учители са: Истира Пеева, Мария Бажлекова, Станойка Стойнова, Теменужка Цанкова, Елена Ангелова и Заприн Искрев.

На 03.02.1977 година в училището се открива ученически стол, който функционира и днес.

От 1981 година до 1994 година училището е определено за базово към МНП и БАН и работи по експеримента на Проблемна група по образованието към БАН под ръководството на акад. Благовест Сендов.

Експериментът в училището започва още предходната година с една паралелка от 26 шестгодишни деца с преподаватели Иванка Славова и Лиляна Серафиева.
Това е принципно нова учебна форма за получаване на средно образование и придобиване на професионална квалификация по бизнес и финанси според стандарта на Уилздън колидж – Лондон.

Въвежда се изучаването на английски език и информатика.
През учебната 1985/1986 година се открива първият компютърен кабинет.
Пръв преподавател по информатика е Борис Пляков.

През 1985 година е завършена втората пристройка на училището със седем класни стаи и физкултурен салон.
От 09.07.1987 година училището от основно се преобразува в Единно средно политехническо училище „Христо Ботев”. Промяната обслужва новото учебно съдържание на ПГО.

От 01.09.1990 година училището се преименува в СОУ (Средно общообразователно училище) „Христо Ботев” с пълен курс на обучение от I до XII клас, каквото е и в този момент.

През своята над 85-годишна история училище „Христо Ботев”- град Септември винаги е било средище на просвета и култура, огнище на родолюбие и традиции, място за изграждане на стойностни и пълноценни граждани на България.
Възпитаниците на училището са успели и известни специалисти във всички области на многообразния ни живот – учители, лекари, инженери, учени, спортисти. Във всеки от тях училище „Христо Ботев” е оставило частица от себе си и те пазят спомена за него като скъпа реликва.